Михаил Кръстев, анализатор: Този парламент няма да успее да ...
Ще вървим от избори на избори, до момента в който някой не завоюва с 200-300 хиляди гласа преднина
Не можем да финансираме всяка една обществена волност с нов дълг
- Към следващи предварителни избори ли вървим?
- По-вероятно - да! Не са отговорни само единствено партиите - това са резултатите от изборите - имаме един победител, който обаче е с доста невисок резултат. ГЕРБ усилва единствено с няколко десетки хиляди гласа своята поддръжка по отношение на предходните избори. Имаме едни втори, които се усещат първи, защото са доста покрай спечелилия - " Продължаваме промяната ". Ако наложим към тях и " Демократична България ", тъй като имаше концепция двете обединения да се явят дружно, ние виждаме един паритет. Докато той продължава мъчно, бихме могли да излезем от политическата рецесия и да стигнем до някаква постоянна форма на ръководство. Самият произход на Демократична България и Политическа партия е точно битка против ГЕРБ. Ако или ГЕРБ, или анти ГЕРБ партиите не надделеят с 200-300 хиляди гласа преднина, то не бихме могли да чакаме сформиране на постоянно държавно управление, което да е стабилно. Ще има толкоз преигравания на изборния мач, колкото са нужни, до момента в който не се стигне до някакъв безапелационен резултат в този конфликт.
- Не отделихме ли прекомерно огромно внимание на избора на ръководител на Народното събрание?
- Прекалено огромни бяха упованията, че когато това се случи, работата на Народното събрание ще се отпуши и значимите за България неща ще бъдат приведени в действие. Важните неща на този стадий, съгласно политиците, са приемането на законите, свързани с усвояването на парите на Плана за възобновяване и резистентност, както и на бюджет 2023. Тези упования обаче са лъжовни, защото самият избор за ръководител на Народното събрание бе образец за това по какъв начин ще премине приемането на тези закони. Предстоят доста съществени диспути по тях и е малко наивно да считаме, че могат да се свържат тези неща накрак и за няколко месеца - колкото евентуално ще бъде животът на този парламент.
- Хората гледат на Плана за възобновяване като на някакви пари, които ще капнат от Брюксел. Това не е ли огромна илюзия?
- Голямата илюзия е, че ни е належащо просто да имаме един парламент, който при импортираните от служебния кабинет закони, свързани с Плана за възобновяване, да ги одобри и оттова нататък да потекат едни пари. Все още не осъзнаваме какво съставлява този проект. Той не дава възобновяване на стопанските системи в Европейския съюз след коронавирус пандемията, а дава обилни пари, само че против промени, свързани най-много с така наречен „ Зелен преход ”. Когато ще бъдат признати тези закони, какво ще участва в тях, е един доста комплициран въпрос, който не може да бъде признат на коляно за няколко месеца от един парламент, който си отива. България е водач в енергетиката на Балканския полуостров във връзка с производството на електрическа енергия и за жалост, част от този зелен преход ни обрича да спрем да сме подобен водач. Застрашени са стратегически активи, с които разполагаме - като Маришкия басейн, и нямаме проект за това по какъв начин да реагираме след вероятно прекратяване на активността му. Нямаме проект по какъв начин да увеличим потенциала на атомната си електроцентрала, без значение дали посредством градеж на нова АЕЦ, или посредством увеличение на блоковете. Като цяло този парламент, който в този момент се конституира, и като гледаме партиите какъв е техният потенциал - електорален и законов, биха могли да свършат няколко незабавни неща, които са в поддръжка на българската стопанска система и бизнес. Далече съм от мисълта, че той е кадърен да одобри промените, които са нужни да стартираме да усвояваме пари по Плана за възобновяване.
- Бизнесът е мощно обезпокоен за енергийните обезщетения. Оправдани ли са тези страхове?
- Българският бизнес наложително би трябвало да бъде обезщетен за високата цена на електрическата енергия, в случай че желаеме действителната стопанска система да продължи да съществува. Колкото повече се основава това напрежение към обезщетенията, толкоз по-зле за българската стопанска система, толкоз по-зле за финансовата ни система. Виждаме, че в случай че не съумяваме да набавим по органически метод тези средства, които са нужни за отплата за финансиране даже на обществените стратегии, другият метод е да се обръщаме към интернационалните дългови пазари, където изискванията се утежняват ежеседмично. А за България се утежняват далеч-далеч по-бързо, в сравнение с за останалите.
- Нали се гордеем, че имаме ниско дългово задължение, въпреки с тези дефицити да се обрисува наклонност към покачването му в идващите години?
- Огромна е заблудата, че България е в сигурност, защото има ниско равнище на външен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Само през идващите 5 години се планува натрупването на десетки милиарди нов дълг, в случай че се продължи по същия метод с обществените финанси, което бързо ще ни изстреля към страните с висок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Тази серпантина не е нещо, което би трябвало да целим. Колкото по-бързо се вкарат в ред държавните финанси - толкоз по-добре. Ако внезапно решим, че може да финансираме всяка една обществена волност с нов дълг, който неизбежно ще плащаме след 5 или след 10 години, това с какво ще ни помогне да живеем по-богато?
- Не е ли по-добре, в случай че се натрупа дълг, той да е за крупни инфраструктурни обекти, а не просто пари да се раздават на калпак?
- Държавата рядко се явява като добър вложител. По-лошото е, че вложенията в българската стопанска система също понижават. Държавата е просто един дилър на публичен запас - тя не създава и не генерира стойност. Колкото повече действителната стопанска система генерира стойност, толкоз повече ще може да преразпределя страната. Затова изкуствената алтернатива - че може да се избере дали да се помогне на хората или на бизнеса, е нездравословна. Тя се постанова от хора, които нямат разбиране по какъв начин съществува действителната стопанска система, защото хората са бизнесът. Колкото повече се развиват те, толкоз повече се развива стопанската система. Единственият метод да се увеличи виталният стандарт на българите е да се увеличи равнището на действителната стопанска система и равнището на добавената стойност в нея. Всичко останало, което прави страната - най-уязвимите обществени групи би трябвало да се подкрепят, в това число и пенсионерите. Но това не би трябвало да става на калпак - това не е решението на казуса. Решението ще пристигна от действителната стопанска система.
- Забравяме ли за еврозоната в идващите години?
- Нямаме място в еврозоната - не и с тези финансови индикатори, които имаме. В идната година се планува недостиг от над 6% и инфлацията ни е най-малко двойно по-висока от тази в еврозоната. Не можем да чакаме, че с тези индикатори мястото ни е там. По-вероятно е да изпаднем в процедура по свръхдефицит, в сравнение с да влезем в еврозоната. България евентуално ще влезе в криза като еврозоната и по-голямата част от света през 2023 година. Прогнозата на Българска народна банка е, че растежът през 2023-та ще е 0,1%. Това е оптимистична прогноза - най-вероятно ще е отрицателен, което значи, че ще бъдем в криза. Проблемът при обществените ни финанси е, че ги оперираме по този начин, като че ли не сме в криза. Трябва да има риалити чек и пробуждане на политиците за това, което следва. Ние отново ще го изстрадаме, само че ще го изстрадаме доста по-тежко, в сравнение с би могло.
ВИЗИТКА
Михаил Кръстев е анализатор, стопански откривател, член на Съвета по стопански и обществени политики. Автор на публикации на политическа и икономическа тема. Завършва бакалавърска степен по публицистика в СУ " Св. Климент Охридски " и магистърска степен по " Връзки на обществеността с бизнеса " в Югозападния университет " Неофит Рилски ".
Не можем да финансираме всяка една обществена волност с нов дълг
- Към следващи предварителни избори ли вървим?
- По-вероятно - да! Не са отговорни само единствено партиите - това са резултатите от изборите - имаме един победител, който обаче е с доста невисок резултат. ГЕРБ усилва единствено с няколко десетки хиляди гласа своята поддръжка по отношение на предходните избори. Имаме едни втори, които се усещат първи, защото са доста покрай спечелилия - " Продължаваме промяната ". Ако наложим към тях и " Демократична България ", тъй като имаше концепция двете обединения да се явят дружно, ние виждаме един паритет. Докато той продължава мъчно, бихме могли да излезем от политическата рецесия и да стигнем до някаква постоянна форма на ръководство. Самият произход на Демократична България и Политическа партия е точно битка против ГЕРБ. Ако или ГЕРБ, или анти ГЕРБ партиите не надделеят с 200-300 хиляди гласа преднина, то не бихме могли да чакаме сформиране на постоянно държавно управление, което да е стабилно. Ще има толкоз преигравания на изборния мач, колкото са нужни, до момента в който не се стигне до някакъв безапелационен резултат в този конфликт.
- Не отделихме ли прекомерно огромно внимание на избора на ръководител на Народното събрание?
- Прекалено огромни бяха упованията, че когато това се случи, работата на Народното събрание ще се отпуши и значимите за България неща ще бъдат приведени в действие. Важните неща на този стадий, съгласно политиците, са приемането на законите, свързани с усвояването на парите на Плана за възобновяване и резистентност, както и на бюджет 2023. Тези упования обаче са лъжовни, защото самият избор за ръководител на Народното събрание бе образец за това по какъв начин ще премине приемането на тези закони. Предстоят доста съществени диспути по тях и е малко наивно да считаме, че могат да се свържат тези неща накрак и за няколко месеца - колкото евентуално ще бъде животът на този парламент.
- Хората гледат на Плана за възобновяване като на някакви пари, които ще капнат от Брюксел. Това не е ли огромна илюзия?
- Голямата илюзия е, че ни е належащо просто да имаме един парламент, който при импортираните от служебния кабинет закони, свързани с Плана за възобновяване, да ги одобри и оттова нататък да потекат едни пари. Все още не осъзнаваме какво съставлява този проект. Той не дава възобновяване на стопанските системи в Европейския съюз след коронавирус пандемията, а дава обилни пари, само че против промени, свързани най-много с така наречен „ Зелен преход ”. Когато ще бъдат признати тези закони, какво ще участва в тях, е един доста комплициран въпрос, който не може да бъде признат на коляно за няколко месеца от един парламент, който си отива. България е водач в енергетиката на Балканския полуостров във връзка с производството на електрическа енергия и за жалост, част от този зелен преход ни обрича да спрем да сме подобен водач. Застрашени са стратегически активи, с които разполагаме - като Маришкия басейн, и нямаме проект за това по какъв начин да реагираме след вероятно прекратяване на активността му. Нямаме проект по какъв начин да увеличим потенциала на атомната си електроцентрала, без значение дали посредством градеж на нова АЕЦ, или посредством увеличение на блоковете. Като цяло този парламент, който в този момент се конституира, и като гледаме партиите какъв е техният потенциал - електорален и законов, биха могли да свършат няколко незабавни неща, които са в поддръжка на българската стопанска система и бизнес. Далече съм от мисълта, че той е кадърен да одобри промените, които са нужни да стартираме да усвояваме пари по Плана за възобновяване.
- Бизнесът е мощно обезпокоен за енергийните обезщетения. Оправдани ли са тези страхове?
- Българският бизнес наложително би трябвало да бъде обезщетен за високата цена на електрическата енергия, в случай че желаеме действителната стопанска система да продължи да съществува. Колкото повече се основава това напрежение към обезщетенията, толкоз по-зле за българската стопанска система, толкоз по-зле за финансовата ни система. Виждаме, че в случай че не съумяваме да набавим по органически метод тези средства, които са нужни за отплата за финансиране даже на обществените стратегии, другият метод е да се обръщаме към интернационалните дългови пазари, където изискванията се утежняват ежеседмично. А за България се утежняват далеч-далеч по-бързо, в сравнение с за останалите.
- Нали се гордеем, че имаме ниско дългово задължение, въпреки с тези дефицити да се обрисува наклонност към покачването му в идващите години?
- Огромна е заблудата, че България е в сигурност, защото има ниско равнище на външен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Само през идващите 5 години се планува натрупването на десетки милиарди нов дълг, в случай че се продължи по същия метод с обществените финанси, което бързо ще ни изстреля към страните с висок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Тази серпантина не е нещо, което би трябвало да целим. Колкото по-бързо се вкарат в ред държавните финанси - толкоз по-добре. Ако внезапно решим, че може да финансираме всяка една обществена волност с нов дълг, който неизбежно ще плащаме след 5 или след 10 години, това с какво ще ни помогне да живеем по-богато?
- Не е ли по-добре, в случай че се натрупа дълг, той да е за крупни инфраструктурни обекти, а не просто пари да се раздават на калпак?
- Държавата рядко се явява като добър вложител. По-лошото е, че вложенията в българската стопанска система също понижават. Държавата е просто един дилър на публичен запас - тя не създава и не генерира стойност. Колкото повече действителната стопанска система генерира стойност, толкоз повече ще може да преразпределя страната. Затова изкуствената алтернатива - че може да се избере дали да се помогне на хората или на бизнеса, е нездравословна. Тя се постанова от хора, които нямат разбиране по какъв начин съществува действителната стопанска система, защото хората са бизнесът. Колкото повече се развиват те, толкоз повече се развива стопанската система. Единственият метод да се увеличи виталният стандарт на българите е да се увеличи равнището на действителната стопанска система и равнището на добавената стойност в нея. Всичко останало, което прави страната - най-уязвимите обществени групи би трябвало да се подкрепят, в това число и пенсионерите. Но това не би трябвало да става на калпак - това не е решението на казуса. Решението ще пристигна от действителната стопанска система.
- Забравяме ли за еврозоната в идващите години?
- Нямаме място в еврозоната - не и с тези финансови индикатори, които имаме. В идната година се планува недостиг от над 6% и инфлацията ни е най-малко двойно по-висока от тази в еврозоната. Не можем да чакаме, че с тези индикатори мястото ни е там. По-вероятно е да изпаднем в процедура по свръхдефицит, в сравнение с да влезем в еврозоната. България евентуално ще влезе в криза като еврозоната и по-голямата част от света през 2023 година. Прогнозата на Българска народна банка е, че растежът през 2023-та ще е 0,1%. Това е оптимистична прогноза - най-вероятно ще е отрицателен, което значи, че ще бъдем в криза. Проблемът при обществените ни финанси е, че ги оперираме по този начин, като че ли не сме в криза. Трябва да има риалити чек и пробуждане на политиците за това, което следва. Ние отново ще го изстрадаме, само че ще го изстрадаме доста по-тежко, в сравнение с би могло.
ВИЗИТКА
Михаил Кръстев е анализатор, стопански откривател, член на Съвета по стопански и обществени политики. Автор на публикации на политическа и икономическа тема. Завършва бакалавърска степен по публицистика в СУ " Св. Климент Охридски " и магистърска степен по " Връзки на обществеността с бизнеса " в Югозападния университет " Неофит Рилски ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ